Момчилова крепост - село Градът

Живея тук, в планината, вече близо 15 години. До вчера мислех, че съм успяла да зърна най-големите красоти на Родопа и най-величествените й гледки. За тези години съм обиколила доста села, исторически, архитектурни, природни забележителности. Но се оказа, че Родопа криела още тайни, а аз съм пропуснала една от най-хубавите. Окрилени от топлите майски лъчи и най-накрая усещайки мириса на истинска пролет, този уикенд екипът ни се запъти към нова дестинация. Посоката е Момчилова крепост. Изходната ни точка е Смолян. Поемаме през кв. Устово, по пътя за Мадан. След Подвис свиваме на ляво в посока село Ряка, а малко по-нататък отново на ляво отбиваме за село Градът. Пътят се лъкатуши през планината, има доста завои, платното е тясно, но асфалта е здрав, няма дупки и се пътува приятно. Разлистилата се наоколо гора, цъфналите дръвчета, изпъстрените с цветя поляни галят окото. Скоро стигаме село Градът. Къщите, подобно на тези в на болшинството родопски села са накацали по склоновете. Всичко е пъстро - и градинките с лалета пред къщите, и чергите проснати по терасите, та даже и престилките на бабите, които се усмихват и помахват на всеки "чужденец" в селото. Движим се все направо по главния път минаваме през първата махала на Градът и когато стигаме втората веднага отбиваме на ляво по чакълиран път. Така оказват табелите. Остава километър и половина до крепостта. Пътят е покрит с дребен чакъл, но е здрав и утъпкан. Минаваме през смесена гора - величествени ели, борове и листнати букове. Живописно е, а пътчето се вие като онези по картините. Пристигаме в подножието на крепоста. Оставяме колата на паркинга до новоизградения информационен център.

 

Поглеждам на горе и предвкусвам, че сме до тук с модерния автомобилен туризъм, върха обаче изглежда примамливо. Дори от тук панарамата е хубава, представям си какво ще е отгоре. Дървена табелка окачена на цъфнало розово дръвче оказва от къде да поемем. До нея беседка и чешма със студена планинска вода. Пълним бутилките, нарамваме раниците и тръгваме.
Изкачването се оказва не толкова тежко. Пътеката е плавна, а на места са направени стълбички за по лесно изкачване. Преходът със спокойно ходене и 2-3 спирания да си поемеш дъх е около 20 минути. Наоколо е като застлано с пъстър килим. Теменужки, иглика, глухарчета и още куп дивни цветя, които трудно ще видите събрани на едно място. Току до пътеката намираме купчинка гъби сгушени в тревата. Огромни горски мравки пъплят към мравуняка, а тук-таме нарушаваме покоя на припичащо се на слънце гущерче. Огромни пъстри пеперуди са накацали по цветята. Това е едно от ония дивни кътчета, които сякаш са недокоснати от човешки крак. Тук таме се чува крясък на птица или възглас на турист, осъзнал при изкачването колко вредни са цигарите... Тъкмо когато си мислех, че съм изцедила и последните си сили от схванатото си от стоене пред компютъра тяло, след поредния завой видях лъч надежда. Двайсеттина метра нагоре пътеката сякаш свършваше а върха вече беше пред нас. Изкачихме последните стълби и стигнахме до беседка с тераска за наблюдение.

 

Е когато застанах пред парапета разбрах, че си е струвало изкачването. Макар и времето да бе малко мрачно пред нас се виждаха като на длан всички гънки на планината, а между тях като пръсната ситна мъниста на групички накацали къщите на околните села. От среща се извисява величествения Перелик с бялата си шапка, под него областния център - Смолян, вляво кулата "Снежанка". В дясно от беседката поема панорамна пътека, оградена със здрави парапети, която обикаля около върха и разкрива чудни панорами във всички посоки. По нея се стига и до стената за алпийско катерене. Обхождаме я цъкаме и ахкаме. Честно казано тук ми беше беден речника да изразя удоволствието от видяното. Прекрасно. Връщаме се при беседката и поемаме по пътеката нагоре, след не повече от 50 метра сме пред останките от крепостните стени. Тук вече постепенно ме обзема едно патриотично чувство и гордост от това че съм българка, потомка на онзи славен Момчил, а стигайки на върха под развяващия се трикольор, нали съм си и емоционална, усещам че очите ми се напълват със сълзи.

Сядаме на скамейките оглеждам се и се опитвам да си представя какво е било тук някога. Размърдвам сивите си клетки, за да си спомня онова, което съм чула и прочела за славния Момчил юнак.

 

Блеснал за кратко време на балканския небосклон, славил се като юнак и владетел само миг от историята, но останал завинаги с ореол на герой в паметта на хората, защото е дал надежда в трудните времена на балканския ХIV век. Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция).
Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.

 

На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля, такъв, какъвто българите биха искали да имат: силен, смел, готов да се бие срещу всички врази. Той е като в приказките - непобедимият и изкусен във война, когото храбростта не напуска никога, когото тачат дори враговете. Във фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици. При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.
До скоро това чудно място не бе достъпно за туристи. Разкриването на крепостта и облагородяването на достъпа до нея започва преди около 2 г. Oбщина Смолян в партньорство с Регионалния исторически музей "Стою Шишков" печелят проект по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество България - Гърция, наречен "Момчиловата крепост - мит и реалност". Общата му стойност възлиза на 260 529 евро. От тях 230 621 евро са безвъзмездно финансиране по европейската програма, съфинансирането от община Смолян е 29 908 евро. Задължителни по проекта са партньори от Гърция и това са Областното самоуправление Родопи - Еврос и община Самотраки.

 

Продължителността на проекта е 18 месеца, а негов ръководител е проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт и музей при БАН. Проф. Ваклинова е проучвала Момчиловата крепост през 1986 г. и на базата на извършеното тогава и събраната информация е изготвен план за допроучвателни, реставрационни и консервационни дейности. Документът очертава точно района и частта от крепостта, която е обект на разкопките, съгласуван е с Националния институт за паметниците на културата.
В дейностите по реконструкцията са наети 15 безработни лица за период от два месеца, а други преминават обучение за охранители и екскурзоводи на митичната крепост. Именно по този проект се прави пътя до подножието на крепостта, информационния център, облагородява се достъпа, поставят се пейки, платформи, изграждат се беседките, местата за наблюдение. Започват археологически разкопки и разкриване на крепостта. Общата площ на археологическите проучвания е 300 кв.м. Ученици от цялата страна, в рамките на инициативата "Съхрани българското", проучват доброволно и при огромен интерес крепостта, символ на юначността на Момчил войвода.  На 1 октомври 2007г. отчасти разкритата и реставрирана крепост е открита от президента Георги Първанов. И макар все още да не е толкова известна туристите стават все повече.

 

Момчиловата крепост e първият социализиран археологически обект по Пътя на млякото - трасето на централния античен презродопски път, свързвал Беломорието с Тракийската равнина. Този път през Средновековието и българското Възраждане има основно търговско предназначение. По този път някога многобройните стада овце били премествани на паша в района на беломорското крайбрежие. Време е да се връщаме. Пътят на долу е стръмен, но пък не изисква особени физически усилия и още веднъж минаваме през онази чудна местност. Слизаме надолу бързо, защото там в подножието ни зове чешмата с клокочещата студена вода. Хвърляме още веднъж поглед към ширналата се планина, виждаме Смолян. Цивилизацията ни зове...